ПРОФ. Д-Р ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, Д.В.М.Н.: НАУЧНО СТАНОВИЩЕ ЦОРХВ: Възможности за поява и разпространение на инфекция с вируса на Треска от Западен Нил в България
РЕЗЮМЕ
Причинителят на заболяването ТЗН е вирус и спада към семейство Flaviviridae на род Flavivirus. Вирусът на ТЗН принадлежи към антигенната група на японския енцефалит, която включва също енцефалит от долината на р. Мъри и вирусите на Сейнт Луис. Заболяването е открито в Африка, Европа, Близкия изток, Азия, Океания, а напоследък и в Америка. Естественият цикъл на инфекция включва птици и комари, най-често от родовете Culex spp. и Aedes spp. Много видове диви птици играят ролята на усилващи гостоприемници, докато хората, конете и другите бозайници се считат за случайни или „задънени“ гостоприемници на вируса. Птиците (особено дивите прелетни птици) са естествените резервоари, в които вирусът на ТЗН се намножава в големи количества. Поради високата и дълготрайна виремия (20-100 дни), заразените птици са първичен и дългосрочен източник на инфекция за кръвосмучещите комари, които заразяват други птици, както и хора и коне чрез ухапване. През последните години болестта еволюира от гр. София, 1618, бул. ”Цар Борис III” № 136 http://corhv.government.bg, corhv@mzh.government.bg тел. 02/4273056 Ф-НК-7.6-5/0 2 нововъзникваща болест в повечето части на Южна Европа и Средиземноморието в сезонна инфекция и с ендемични особености за много страни. Анализът на научните факти показва, че климатично-географските и екологичните параметри в Южна и Централна Европа са благоприятни за развитието на компетентните вектори - комарите на вируса на ТЗН чрез установяване на връзка между мигриращи, местни птици и други гръбначни животни и човека. Проведените серологични тестове потвърждават, че вирусът на ТЗН циркулира в поне 4 региона на България от три области, включително различни видове животни и птици. Относително високият процент на серопреваленс в тези региони (43,5% - Дуранкулак, 39,7% - Шабла, 28,6% - Тутракан, 30,2% - Св. Оряхово) вероятно се дължи на близкото съвместно съществуване на податливи животни в близост до влажни зони, посещавани от големи колонии от различни видове мигриращи птици, които могат да бъдат носители и източник на ТЗН вирус. Откриването на вирусспецифични антитела срещу ТЗН при еднокопитни животни предполага, че така наречените "мостови" вектори най-вероятно участват в цикъла на предаване на вируса. Това трябва да се вземе предвид при оценката на риска за хората, живеещи в селски райони, населени предимно от възрастни (на възраст> 50 години), групата с най -висок риск от развитие на вирусна невроинвазивна болест при хора. Установено е, че вируси на ТЗН от генетични линии 1 и 2, засягащи хора и еднокопитни, циркулират в Европа. Това определено е необходимо да се подчертае необходимостта от анализ на всяко отделно огнище, което ще предостави повече информация за епидемиологичното значение и опазването на общественото здраве. Компетентните органи трябва да уведомят центровете за кръвопреливане, за да тестват кръвните продукти по подходящ начин за вирус на ТЗН.