ТАТЯНА ВЕЛИЧКОВА: Обзор на тема: Влияние на климатичните промени върху инвазивните видове
От 1950-те години насам се наблюдава покачване на средната температура на атмосферата и световния океан на Земята и значителни промени в климата.
Чуждите видове (растения и животни или микроорганизми), за които е установено, че въвеждането им или разпространяването им в нови територии застрашават или въздействат неблагоприятно върху биоразнообразието и свързаните с него екосистемни услуги се наричат „инвазивни чужди видове“ (ИЧВ). Инвазивните чужди видове могат както да навредят на природните ресурси в дадена екосистема, така и да застрашат използването на тези ресурси от човека.
Инвазивните видове и изменението на климата са сред най-значимите заплахи за биоразнообразието, функциите на екосистемите и човешкото здраве. Тези два сложни проблема са взаимосвързани и всеки фактор ускорява другия. Изменението на климата създава условия, благоприятни за разпространението на инвазивни видове, докато тези видове нарушават функциите на екосистемите, които иначе биха помогнали за смекчаване на глобалното затопляне.
Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) представя този материал, за да запознае обществеността с това как изменението на климата влияе и въздейства върху инвазивните видове и как тяхното разпространение въздейства върху изменението на климата.
Снимка: https://blog.invasive-species.org/2021/11/02/cop26-invasive-species-and-climate-change/
В своя публикация Renée Cho от Колумбийското климатично училище към Колумбийския университет [1], представя как изменението на климата стимулира разпространението на инвазивни растения. В публикацията се отбелязва, че покачващите се температури, увеличените емисии на въглероден диоксид (CO2) и екстремните метеорологични условия, които променят ландшафта, благоприятстват разпространението на инвазивни видове. В същото време разпространението на инвазивните видове въздейства върху изменението на климата (например, когато инвазивни растения изместват местните видове и се установят като монокултури, районът става по-податлив на горски пожари или вредители), което от своя страна води до въздействие върху околната среда и хората.
В статия на Hanno Seebens et al. [2] се посочва, че със затопляне на климата се очаква броят на чуждоземните (неместните) видове в световен и регионален мащаб да нарасне с 36% до 2050 г.
В статията си Renée Cho [1] обръща внимание, че не всички чуждоземни или неместни растителни видове са инвазивни. Инвазивните растения се адаптират лесно към нова среда, размножават се бързо и влияят върху местните видове. Те застрашават биоразнообразието, колонизират нови територии, изместват местната флора и могат да причинят сериозни икономически и екологични щети. Много земеделски култури, като пшеница, ориз, домати и градински растения, са неместни за много райони, но не се считат за инвазивни.
В доклад на Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги (Intergovernmental Science-Policy Platform on Biodiversity and Ecosystem Services – IPBES) от 2023 г [3], се посочва, че около 6% от чуждоземните растения; 22% от чуждоземните безгръбначни; 14% от чуждоземните гръбначни; и 11% от чуждоземните микроби са известни като инвазивни, представлявайки сериозни рискове за природата и хората.
С статията си Renée Cho [1] посочва, че за да бъдат считани за инвазивни растенията трябва да преминат през пет етапа:
- Транспортиране – когато даден вид е преместен извън естествения си ареал;
- Въвеждане – когато даден вид случайно или умишлено е пуснат в природата в нов район;
- Установяване – когато популацията на даден неместен вид стане самоподдържаща[1] се в дивата природа;
- Разпространение – когато неместният вид разширява ареала си;
- Въздействие – когато неместният видът причинява вреда на новата си среда или на човешкото здраве.
Целият материал можете да прочетете ТУК