Татяна Величкова: Категоризация на неприятеля Leptinotarsa decemlineata за територията на Европейския съюз
Панелът по здраве на растенията на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) е извършил категоризация на неприятеля Leptinotarsa decemlineata (Say) за територията на Европейския съюз (ЕС).
Leptinotarsa decemlineata (Say) (Coleoptera: Chrysomelidae) произхожда от Северна Америка и Мексико. Понастоящем видът е установен и широко разпространен в рамките на ЕС (21 държави-членки на ЕС), но отсъства в определените защитени зони на ЕС.
Неприятелят е олигофаг, напада и нанася сериозни повреди на видовете от семейство картофи (Solanaceae). Предпочитан гостоприемник е картоф (Solanum tuberosum), но напада също патладжан (Solanum melongena), домат (Solanum lycopersicum), тютюн (Nicotiana tabacum) и някои диворастящи видове.
Leptinotarsa decemlineata е поливолтинен вид. В зависимост от района и метеорологичните условия, развива от едно до четири поколения годишно. Вреда нанасят, както възрастните, така и ларвите.
Растенията гостоприемници на Leptinotarsa decemlineata са широко разпространени в ЕС, а климатичните условия в защитените зони на ЕС (особено в южните райони и районите с умерен климат на защитените зони на ЕС) са подходящи за установяването му. Разпространението на вредителя в защитените зони на ЕС е възможно чрез летежа на бръмбарите и търговския обмен и движение на заразени растения и растителна продукция от растенията гостоприемници.
Leptinotarsa decemlineata (Say) е включен в приложение III, към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 на Комисията, като карантинен вредител, който е от значение за определени защитени зони в Европейския Съюз.
Leptinotarsa decemlineata (Say) (колорадски бръмбар) е добре идентифициран неприятел от разред твърдокрили (Coleoptera), семейство листояди (Chrysomelidae), за който съществуват надеждни методи за откриване и таксономични ключове за идентифицирането му до ниво вид.
Биология на вредителя
Leptinotarsa decemlineata е поливолтинен вид с голям репродуктивен потенциал. В зависимост от района и метеорологичните условия, развива от едно до четири поколения годишно. В страните около Средиземно море може да има три поколения годишно, а в Северна Европа може да развие едно или две поколения годишно. Видът зимува като възрастно насекомо в почвата на дълбочина до 10–20 см, в по-северните райони до 20-60 см. През пролетта бръмбарите започват да напускат местата на зимуване, при температура на почвата 11°C или повече. След имагениране, бръмбарите се предвижват с пълзене или прелитат до дивите и културните си гостоприемници. Бръмбарите са добри летци и при слънчево време и слаб попътен вятър, един бръмбар може да прелети до 50 км дневно. Те са активни през топлите часове на деня и се хранят усилено преди копулацията и яйцеснасянето. Женските снасят до 60 яйца на групички, предимно по долната страна на листата. В продължение на няколко седмици една женска може да снесе няколкостотин до няколко хиляди яйца. В зависимост от температурата ембрионалното развитие може да продължи от 4 до 14 дни. След излюпването си ларвите не се хранят веднага, а се разпълзяват по листата. Най-рано излюпените ларви проявяват канибализъм и изяждат неизлюпените яйца. Развитието на ларвите преминава през четири възрасти. При 29°C ларвите могат да завършат развитието си за 8 дни, а при 14°C за 28 дни. След като завършат развитието си ларвите отиват в почвата и какавидират в землиста камерка. Какавидният период продължава от 8 до 18 дни. Имагиниралите бръмбари се появяват като следващо поколение, а част от тях остават да зимуват
