д-р Аксиния Антонова: Становище на Федералния институт за оценка на риска (BfR) относно ароматизантите в детските храни
На 3 ноември 2020г., Федералният институт за оценка на риска (BfR ) публикува научно становище относно целесъобразността на добавянето на ароматизанти в храни за кърмачета и преходни храни, както и в храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета и малки деца.
Eдно от основните заключения на експертите е, че добавянето на ароматизанти към тези храни, с цел подобряване на възприемането им от кърмачетата и малките деца, както и насърчаване на усещането за вкус при най-малките консуматори, е безполезно и ненужно. Ако през първите три месеца от живота си, кърмачетата са хранени с храни за кърмачета или храни за специални медицински цели, обикновено не се срещат проблеми с възприемането на тези храни. Ако обаче, храненето с храни за кърмачета започва по-късно, например по медицински причини, тогава възприемането обикновено може да бъде подобрено чрез многократни опити за захранване.
Добавянето на ароматизанти в храните за кърмачета не може да осигури разнообразието от аромати, които предлага майчиното мляко и да подпомогне развитието на усещането за вкус и обоняние при кърмачето.
Кърмачетата са особено уязвими през първите месеци от живота си, поради това, че механизмите за детоксикация на тялото не са напълно развити. Поради това, международните експертни комисии не препоръчват стойностите на допустимата дневна доза (ДДД - ADI ), определена за добавки в храните да се прилагат за кърмачета на възраст до 12 или 16 седмици.
Учените от BfR са на мнение, че обосновката за оценката на употребата на добавки в храните в храни за кърмачета следва да се прилага и за използването на ароматизанти в тези храни. Следователно, ароматичните вещества обикновено не трябва да се използват в храни за кърмачета или адаптирано мляко за специални медицински цели, предназначени за консумация от кърмачета през първите четири месеца от живота им. Ако, въпреки това, подобна употреба се налага при изключителни обстоятелства, това ще изисква оценка за всеки отделен случай, по същия начин, както при добавките в храните.
Съществуват доказателства, че сензорните преживявания в най-ранна детска възраст могат да повлияят развитието на вкусовите усещания и хранителните предпочитания на по-късен етап от живота. Наличните данни, обаче, не са достатъчни, за да дадат възможност за оценка на последиците от използването на ароматизанти в храните за кърмачета върху по-късните хранителни навици, както и по отношение на рисковете за здравето.
Предмет на оценката
В експертно становище от 2013 г, представено на BfR, от Европейската асоциация на производителите на храни за специални диетични цели, е посочено, че ароматизантите трябва да бъдат разрешени в храни за кърмачета и малки деца като цяло, и особено в храни за специални медицински цели за кърмачета и малки деца. В това становище се твърди, че тяхната употреба би осигурила възприемането на такива храни от кърмачета и малките деца, като същевременно се насърчава развитието на усещанията за вкус и обоняние в ранна детска възраст.
Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 872/2012 на Комисията , ароматичните вещества (съгл. Регламент (ЕО) № 1334/2008 „ароматично вещество“ означава определено химическо вещество със свойства на ароматизант), включени в „списъка на Съюза“ за ароматизантите и изходните материали, могат да се използват в държавите членки на ЕС, освен ако не са посочени специални ограничения. В разпоредбите на регламента е посочено, че „Държавите членки могат да прилагат национални разпоредби, които са по-ограничителни, отколкото част А от списъка на Съюза по отношение на употребата на ароматични вещества в храните за кърмачета, преходните храни, преработените храни на зърнена основа, детските храни и диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета и малки деца, посочени в Директива 2009/39/ЕО. Тези национални мерки трябва да бъдат от основно значение, за да се гарантира, че потребителите са защитени по подходящ начин, и да бъдат съразмерни с постигането на тази цел“.
Стандартът за храните за кърмачета и храните за специални медицински цели, предназначени за кърмачета на Codex Alimentarius , предвижда, че храните от тези две продуктови категории могат да съдържат само онези добавки, изброени в самия стандарт или в Консултативните списъци на хранителните вещества за употреба в храни за специални диетични употреби, предназначени за кърмачета и малки деца.
Становището на BfR относно оценката на риска от използването на ароматични вещества в храни за кърмачета и преходни храни, както и в храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета и малки деца, е изготвено в светлината на горепосочените нормативни разпоредби.
Резултати
Основна констатация на учените от BfR е, че няма полза от употребата на ароматични вещества в храните за кърмачета и в преходните храни, нито по отношение на подобряване на тяхното възприемане, нито по отношение на насърчаване на развитието на вкусовите усещания при кърмачето.
За разлика от майчиното мляко, чийто вкус варира в зависимост от хранителния статус на майката, индустриално произведеното мляко за кърмачета е продукт със стандартизиран вкус, който дори с добавяне на специфични ароматизанти не може да предостави разнообразието от вкусове, които усеща кърменото бебе. Поради това BfR счита за особено важно кърмачетата да се кърмят през първите месеци от живота си, а кърмещите майки да следват разнообразен хранителен режим.
Резултатите от съответните проучвания показват, че хидролизираните адаптирани храни за кърмачета, които обикновено имат леко горчив вкус, също се приемат добре от кърмачетата, ако се хранят с тези храни през първите три месеца от живота им. Проблеми с възприемането обаче могат да се срещнат, ако индикациите за използването на силно хидролизираща формула се определят едва след тази възраст.
Има индикации, че различните органолептичните характеристики на храните за кърмачета могат да повлияят върху развитието на чувството за вкус при децата и по този начин да окажат влияние върху хранителните предпочитания на по-късен етап от живота. Наличните данни, обаче, не са достатъчни за оценка на дългосрочните ефекти на вкусовите преживявания в ранна детска възраст върху хранителните навици и здравето на индивида (наднорменото тегло и свързаните с това усложнения).
Кърмачетата са особено уязвими през първите месеци от живота си, тъй като механизмите за детоксикация на тялото не са напълно развити, каквито са детоксикационните функции на черния дроб и бъбреците, както и другите защитни механизми, като кръвно-мозъчната бариера. В тази връзка, в свои становища, Съвместният експертен комитет на ФАО/СЗО по добавките в храните (Joint Expert Committee on Food Additives - JECFA) и Научният комитет по храните (SCF) на Европейската комисия подчертават, че стойностите на ДДД за добавки в храните не трябва да се считат за приложими за кърмачета на възраст до 12 седмици. В подкрепа на становищата на горепосочените научни организации, Европейският орган за безопасност на храните (EОБХ) разглежда първите 16 седмици от живота на кърмачето, като фаза, през която ориентировъчните стойности въз основа на здравни критерии (например ДДД), не трябва да се прилагат безусловно.
