д-р Ирена Богоева: Значимостта на насекомите–опрашители и причините за тяхното намаляване
Ентомофауната на Земята е в състояние на непрекъснат колапс. От това има редица последствия, включетелно загуба на биоразнообразие и увреждане на устойчивостта на екосистемите във всички сфери, и това представлява глобален риск за опрашването от насекоми. Опрашителите извършват ключови екосистемни услуги, които са важни за функционирането на екосистемите и глобалната продоволствена сигурност. Прогнозираното нарастване на населението на Земята, увеличаването на потреблението на храни, отрицателното въздействие на климатичните промени върху тяхното производство, глобалното намаляване на опрашителите и неспособността да се сложи край на глада и недохранването на населението в момента означава, че продоволствената сигурност е належащо предизвикателство.
Глобалната продоволствена и хранителна сигурност, нейната наличност и достъпност, са критично зависими от услугите на опрашителите. Намаляването на опрашителите навсякъде по света се дължи на редица причини, като най-силно засегнати са домашните видове пчели, които търпят сериозни загуби на пчелни семейства. Броят на дивите опрашители също намалява, в резултат на множество стресови фактори, включително широкомащабната употреба на инсектициди, унишожаване на местообитанията, вследствие промяната на експлоатацията на земеделските земи, замърсяването и промените в климата.
Необходим е подход, който има за цел да запази биоразнообразието и да осигури устойчивост на екосистемите. Това проучване има за цел да изследва значението на опрашителите в световното производство на храни и да направи преглед на доказателствата, че тяхното намаляване застрашава продоволствената сигурност на населението, хранителното разнообразие и устойчивостта на екосистемите.
За опрашителите и тяхното значение
Опрашването на растенията е основна регулираща и поддържаща екосистемна услуга, която се състои от редица взаимодействия, които свързват земната растителност, дивата природа и човешкото благосъстояние. Редица култури и диви растения изискват опрашване, за да дадат плодове и семена. Опрашването е процес на активно и пасивно пренасяне на цветен прашец в или между цветове. Формите на опрашване включват пасивно самоопрашване, опрашване от вятър и опрашване чрез посредничество от животни (от безгръбначни като пчели, бозайници като прилепи и птици като колибри). При някои видове се наблюдава самоопрашване, но това рядко е основният начин за опрашване. Опрашването чрез вятъра е доминиращият начин за по-малко от 10% от цъфтящите растения; до 94% от всички цъфтящи растения на земята се възползват от опрашването чрез животни, за своето размножаване. В световен мащаб, 87 от основните хранителни култури на човечеството зависят от опрашване чрез животни. Това влючва зеленчуци, плодове, ядки, ядливи маслодайни и протеинови култури, също и подправки. Много фибри и фуражни култури също зависят от опрашването чрез насекоми, като последното доказва, че загубата на насекоми опрашители също може косвено да засегне продукцията на животновъдството. Растенията за биогориво (напр. рапица) и много други дървета, които се отглеждат или прибират за производство на дървен материал, също изискват опрашване от животни. По-голямата част от растенията, използвани за производство на фитофармацевтични продукти, също зависят от опрашителите. Същото важи и за повечето декоративни растения. Култури, които са хранителни за човека, зависещи от опрашването чрез насекоми включват зеленчукови култури като пъпеши, краставици, тикви и тиквички; овощни култури като ябълки, праскови, плод киви, маракуя, манго, авокадо, сливи, круши, череши, кайсия, какао, кафе, малини, къпини, черни и червени боровинки, офика, японска мушмула, шипки; орехови култури като бадем, кашу и макадамия; хранителни масла и протеинови култури, като рапица, слънчоглед и ряпа; подправки като ванилия, кориандър, кардамон и копър. Заедно, те представляват 35% от световния обем на производството на храни. Много влакнести култури (като паамук, лен и коноп), фуражни култури за животновъдството (като люцерна и соя), биогоривни култури (напр. рапица), дървесни култури (напр. евкалипт), декоративни растения и растения за производство на фитофармацевтични продукти (напр. хининово дърво, от което се добива хинин, широко използван за лечение на малария) също зависи от опрашването от насекоми. Като цяло, около 75% от всички култури имат по-високи добиви, при опрашване от животни. Опрашителите също могат да подобрят качеството, особено това на плодовете, срока на годност и търговската стойност на културите (напр. лошо опрашените ягоди са деформирани и изглеждат по-малко привлекателни за потребителите) и да увеличат генетичното разнообразие на дивоцъфтящите растения и като такива, те имат висока икономическа стойност. Осигурявайки разнообразие, хранителна стойност и вкусови качества, тези култури допринасят значително към качеството на живот и хранителната култура на хората по света. Производството и потреблението на зависими от опрашителите култури нарастват в световен мащаб, особено в развития свят. Намаляването на опрашителите може потенциално да доведе до загуба или намаляване на значително количество култури с висока икономическа и културна стойност. Въпреки, че по-голямата част от калориите в човешката диета произтичат от опрашването чрез вятъра на зърнените култури, опрашваните от насекоми култури са от ключово значение за осигуряването на основни хранителни вещества в човешката храна: над 90% от витамин С, почти 100% от ликопена и някои антиоксиданти, 74% от липидите, повече от 70% от витамин А, 58% от калция, 62% флуориди и 55% фолиева киселина. Като цяло културите, зависещи от опрашители, представляват около 40% от глобалното снабдяване с хранителни вещества за хората. Известно е, че много хора страдат от недостиг на тези важни микроелементи, известно като „скрит глад“. Повече от 2/3 на важния хранителен елемент витамин А в диетата на децата, произлиза от плодове и зеленчуци, които силно зависят от опрашителите. Опрашването също е от значение за поддържане на прехраната на дивата природа, тъй като много видове птици и бозайници се хранят с диви плодове, ядки и семена от тях. Ако изчезнат вички насекоми опрашители, това би довело до драстичен спад в наличието на диви плодове, ядки и семена, което ще засегне всички видове, които зависят от тях. Тревопасните видове също могат да страдат от изчерпване на храната, ако растенията, зависими от опрашители, с които те се хранят, не могат да се размножават.
