д-р Ирена Богоева: Оценка на кумулативния хранителен риск от хронично инхибиране на ацетилхолинестеразата от остатъци на пестициди
Оценката на кумулативния риск (CRA) е дефинирана като анализ, характеризиране и възможно количествено определяне на комбинираните рискове за здравето или околната среда от множество агенти или стресови фактори. Той се различава от повечето оценки, които разглеждат ефектите на един агент или стресор поотделно.
Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ/ EFSA) е поискал от отдела за остатъци от пестициди да изготви научен доклад относно оценката на кумулативния риск от хроничното инхибиране на ацетилхолинестераза (AChE) от остатъци от пестициди. Правното основание на това искане е член 32 от Регламент (ЕО) № 396/2005, който предвижда EFSA да изготвя годишни доклади за остатъци от пестициди, като отчита резултатите от официалния контрол на остатъците от пестициди в хранителни продукти, извършван от държавите-членки и включително анализ на рисковете за здравето на потребителите. Следователно, настоящият доклад предоставя ретроспективна оценка на хроничните кумулативни рискове, произтичащи от действителната експозиция на инхибитори на ацетилхолинестеразата.
Проведената ретроспективна оценка от кумулативния риск (CRA) от излагане чрез храната на остатъци от пестициди обхваща годините 2016, 2017 и 2018 г. Първата стъпка от процеса е била създаването на кумулативна група за оценка (CAG) на пестицидите, причиняващи този ефект. Това е било съобщено в научен доклад на EFSA, относно въздействието на CAG върху нервната система, публикуван през 2019 г. Повече от 400 активни вещества са разгледани за включване в CAG за мозъчно и / или еритроцитно инхибиране на AChE. Общо са били включени 47 активни вещества, от които 11 от N-метил карбамат (NMC) инсектициди и 36 органофосфорни (OP) пестициди. Всички активни вещества се характеризират съгласно нивата на ненаблюдаван неблагоприятен ефект (NOAEL) за краткосрочна и дългосрочна кумулативна експозиция / оценка на риска, получени от най-чувствителния индикатор, като се използва цялата налична информация чрез проучвания, видове и пол. Източници на несигурност, свързани с методите, използвани за събиране и оценка на токсикологичните данни и произтичащи от ограниченията в наличните данни и научни познания, са идентифицирани за подходящо разглеждане по време на CRA.
На втора стъпка, изчисленията на кумулативната експозиция са извършени, като са използвани данни от мониторинг, събрани от държавите-членки в рамките на техните официални програми за мониторинг през 2016, 2017 и 2018 г. и данни за индивидуална консумация на храна от 10 вида население/потребители от различни европейски държави и от различни възрастови групи. По отношение на избора на подходящи хранителни стоки, оценката е включвала вода, храни за кърмачета и малки деца и 35 сурови първични стоки от растителен произход, които се консумират широко в Европа. Според съгласието с управляващите риска в Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите (SC PAFF), изчисленията са извършени съгласно диференциран подход.
За всеки сценарий са получени оценки на експозицията за различни персентили от разпределението на експозицията и общата граница на експозиция (MOET, съотношението на референтната токсикологична доза към очакваната експозиция) е изчислена за всеки персентил. В съответствие с прага, договорен в SC PAFF, ще е необходимо допълнително регулаторно разглеждане, когато MOET, изчислено на 99,9-ия персентил от разпределението на експозицията е под 100. Най-ниските MOET са изчислени за населението от възрастни италианци и френски деца. Във всички групи от населението оценките за висока експозиция се определят предимно от няколко комбинации вещество-продукт (поява на ометоат и диметоат в маслини за производство на масло, пиримифос-метил в пшеница, хлорпирифос в портокали и, в по-малка степен, в най-лошия случай предположения относно появата на монокротофос и дихлорвос в питейната вода).
Третата и последна стъпка от оценката е характеристиката на кумулативния риск. Това се основава на резултатите от първите две стъпки и включва анализ на несигурността, извършен съгласно указанията на Научния комитет на EFSA, за да се вземат предвид ограниченията в научните познания и данните и предположенията, използвани във всички стъпки от оценката. Идентифицирани са 35 източника на несигурност, засягащи входните данни, предположенията за модела и методологията за оценка, от работната група, съставена от токсиколози и експерти по експозиция. Въздейтвието на несигурностите е оценено в последователен подход, използвайки техники за извличане на експертни знания и 1‐D симулации с модела Монте Карло. Въздействието на всеки източник на несигурност върху МОЕТ при 99.9-тия персентил на експозиция е количествено определено за италианското възрастно население, което е избрано за референтна популация, тъй като показва най-ниската прогнозна МОЕТ. Това показва, че несигурността има променливи ефекти. Комбинираното въздействие на източниците на несигурност е количествено определено за италианското възрастно население. Оценени са зависимости между източниците на несигурност и разликите между популациите. В резултат на този процес, МОЕТ на 99.9-тия персентил и техните доверителни интервали, получени от изчисленията на кумулативната експозиция са коригирани, за да се вземе предвид общото въздействие на несигурността и вероятността за МОЕТ при 99.9-тия персентил от разпределението на експозицията под 100, което е оценено за всичките 10 популации.
Като са взети предвид всички несигурности, идентифицирани от експертите, за хроничното инхибиране на еритроцитната AChE, е заключено, с променливо ниво на сигурност, че кумулативната експозиция не надвишава прага за регулаторни съображения за всички разглеждани групи от населението. Тази сигурност надхвърля 90% за две възрастни популации и 85% за останалите възрастни популации и е в диапазона от 67% до 90% за две групи деца и две групи малки деца, от 60% до 90% за датски малки деца и от 50% до 90% за френски деца.
Не е било възможно да се обърне внимание на значението и приноса на оксидативния стрес от вещества, различни от органофосфорни и N-метилкарбаматни пестициди, като причина за инактивиране на AChE в тази оценка.
Въпреки значителното количество данни, използвани за извършването и, оценката на кумулативния риск е обект на значителни несигурности. За да се намали въздействието на тези несигурности се препоръчва:
По отношение на токсикологичната оценка:
използване на BMD (benchmark dose) моделиране, за да се характеризират активните вещества, включени в кумулативната група за оценка;
систематично измерване на активността на еритроцитната и мозъчната AChE в токсикологични проучвания на пестициди, от други химически класове, различни от органофосфорни и N-метилкарбаматни;
да се обмислят други препоръки, изброени в научния доклад за установяването на кумулативни групи за оценка на пестициди, по отношение на тяхното въздействие върху нервната система (EFSA, 2019a), по отношение на невротоксичността за развитието и редовното актуализиране на
По отношение на оценката на експозицията:
консолидиране на списъка от фактори на преработка, налични за кумулативна оценка на риска;
включване на наличните мониторингови данни за преработени продукти в изчислението на кумулативната експозиция и подходящо надграждане на софтуерните инструменти за вероятностно моделиране, за да бъде възможно това;
събиране на информация от компетентните организации по национално разрешаване, използване на статистика от продукти за растителна защита и пестицидни остатъци в питейна вода, върху риск-базирани критерии;
оценка на приноса на метаболитите към разглежданите ефекти чрез прилагане на насоките на панела PPR (Продукти за растителна защита и техните остатъци) за установяване на дефиницията на остатъчни вещества за оценка на хранителния риск (EFSA PPR Panel, 2016);
разработване на ръководство с цел осигуряване на последователна употреба на кода ST20A (селективно пробонабиране) в контекста на Регламент (EК) No 396/2005, от доставчиците на данни за пестициди.
Освен това се препоръчва да се обмисли извършването на кумулативна оценка на риска за популацията от възрастни потребители (над 65-годишна възраст).
Източник: Cumulative dietary risk assessment of chronic acetylcholinesterase inhibition by residues of pesticides, European Food Safety Authority (EFSA)
Други информации в областта на пестицидите и тяхното влияние могат да бъдат намерени на интернет страницата на ЦОРХВ:http://corhv.government.bg/?cat=29
