д-р Мадлен Василева: НОВОСТИ ОТ ЕВРОПА ЗА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ЖИВОТНИТЕ
ИНФОРМАЦИЯ
Съдът на Европейския съюз постанови – зашеметяването преди клане на животните при религиозни ритуали може да бъде задължително; Клането на еднокопитни е забранено със закон в Гърция; Чехия дава пример за европейските държави като забрани клетките за отглеждане на кокошки носачки; Френският министър обявява силни мерки за защита на дивите животни
През декември 2020 г. Съдът на Европейския съюз (CJEU, СЕС) излезе с решение, че държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) имат право да въведат законодателно изискване за задължително зашеметяване преди клането на животни при религиозни ритуали. Причина за повдигане на Делото, беше забраната, приета от фламандското правителство през юли 2019 г., която направи зашеметяването задължително и за производството на месо чрез традиционни еврейски и мюсюлмански обреди.
Присъдата на СЕС постанови, че правителствата на държавите-членки на ЕС могат законно да въведат като задължително обратимото зашеметяване (животното остава живо и може да дойде в съзнание) в рамките на чл. 26.2, буква в) от Регламент 1099/2009 на Съвета (Регламент за клането) , с цел подобряване на хуманното отношение към животните по време на операциите по умъртвяване, извършвани в контекста на религиозни обреди. Решението разглежда най-новото развитие на обратимото зашеметяване като метод, който успешно балансира очевидно конкуриращите се ценности на религиозната свобода и хуманното отношение към животните и заключава, че „мерките, съдържащи се във фламандския указ, позволяват да се постигне справедлив баланс между присъщата значимост на благосъстоянието на животните и хуманното отношение към тях от една страна и свободата на вярващите евреи и мюсюлмани да прилагат своите религиозни обреди”.
Сега делото се връща на белгийския конституционен съд, който ще трябва да потвърди и изпълни решението на СЕС.
Предстоящото преразглеждане на Регламента за клането, както беше обявено от Европейската комисия в рамките на стратегията на ЕС „От фермата до трапезата”, дава възможност за допълнително изясняване на въпроса, като има възможност да направи зашеметяването преди клане при религиозни ритуали задължително в Европа.
Резюмето на съдебното дело C-336/19 на Съда на Европейския съюз (CJEU):
Публикуването на решение на Съда на Европейския съюз относно легитимността на решението на фламандското правителство (Белгия), забраняващо клането без зашеметяване, стана в началото на 2021 г. В ЕС хуманното отношение към животните по време на умъртвяване и клане е регламентирано в Регламент 1099/2009 на Съвета, който изисква животните да бъдат умъртвявани само след зашеметяване. Въпреки това дерогацията по член 4.4 позволява производството на месо от животни, заклани без предварително зашеметяване, за да се отговори на нуждите на религиозните общности. От влизането в сила на Регламента тази дерогация не се прилага еднакво в целия ЕС и някои държави-членки (например Финландия, Дания, Словения и Швеция) въз основа на член 26 и принципа на субсидиарност, както е посочено в Съображение 18 по отношение на чл. 4.4 въвежда задължително зашеметяване и за животни, които са заклани в контекста на религиозни обреди.
Същата позиция беше възприета на 7 юли 2019 г. от Фламандския регион, с указ, забраняващ клането на животни без предварително зашеметяване, като това се отнася и за производството на месо чрез традиционни еврейски и мюсюлмански обреди.
След това постановление белгийският конституционен съд сезира Съда на ЕС, за да знае дали такава забрана е допустима съгласно правото на ЕС и съвместима ли е с принципа на религиозна свобода и свободите, съдържащи се в Хартата на основните права на ЕС.
Трябва да се подчертае, че фламандският декрет няма за цел забрана на ритуално клане, а само на клането без зашеметяване: последното развитие на методите на обратимото зашеметяване дава възможност за клане на животни при пълно зачитане на благосъстоянието на животните, без да се засягат религиозните ритуали сами по себе си (HSA, 2014).
В действителност, чрез обратимото зашеметяване на животните е възможно да се отговори на нуждите на религиозните общности: животното е все още живо по време на приколването и в същото време да се спестят на животните болката и страданието, за които е научно доказано, че са свързани с клането без зашеметяване (FVE, 2002; EFSA, 2004; BVA, 2020); както е признато и от СЕС в C-497/17.
Тълкуването на член 26.2, което позволява на държавите-членки да изискват задължително зашеметяване преди клането, също и в контекста на религиозните обреди, се потвърждава от съществуването на член 26.4: „Държава-членка не забранява или възпрепятства пускането в обращение на нейна територия на продукти от животински произход, получени от животни, които са били убити в друга държава-членка с мотива, че въпросните животни не са били убити в съответствие с нейните национални правила, целящи по-обширна защита на животните по време на умъртвяването.” Ако забрана за клане без зашеметяване не беше предвидена като легитимна от държавите-членки за приемане съгласно член 26.2, нямаше да има нужда от определяне на член 26.4, предназначен да гарантира въвеждането на вид месо на територията на държава-членка на ЕС, което вероятно не се произвежда от самата държава-членка поради различни правила за хуманно отношение към животните.
