Замърсители по хранителната верига

Начало

инж. Светлана Савова: Нови по-ниски стойности за съдържание на олово и кадмий в Европейското законодателство за безопасност на храните

На 10 август 2021 г. Европейската комисия обяви, че ще се прилагат нови граници за допустимите нива на олово (Регламент (ЕС) 2021/1317 на Комисията ) и кадмий (Регламент (ЕС) 2021/1323 на Комисията ) в хранителните продукти. Тези ограничения се отнасят до съдържание на олово в плодове, зеленчуци, зърнени култури и маслодайни семена и съдържание на кадмий в храни за кърмачета, гъби, подправки и готварска сол. влизат . Целта е максимално да се намали присъствието на тези тежки метали в храните.

Актуализирани максимално допустими количества на кадмий в някои храни

Кадмият (Cd) е тежък метал, считан за замърсител на околната среда. Възниква както по естествен път, така и от промишлени и селскостопански източници. Храните са основният източник на излагане на кадмий за непушачите.

Хранителните групи, които допринасят в най-голяма степен за излагането на кадмий, са зърнени храни и зърнени продукти, зеленчуци, ядки, бобови растения, съдържащи нишесте кореноплодни и картофи, месо и месни продукти.

Поради високата консумация на тези храни, вегетарианците имат по-висока хранителна експозиция. Това важи и за редовните консуматори на двучерупчести мекотели и диви гъби.

През януари 2009 г., в свое становище относно кадмий в храните Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) заключава, че той е токсичен предимно за бъбреците и може да причини бъбречна недостатъчност. Кадмият също може да причини деминерализация на костите. Класифициран е като канцероген за хората (група 1). Определен е допустим седмичен прием на кадмий от 2,5 μg на килограм телесно тегло. Според оценката на ЕОБХ средното ниво на експозиция на кадмий на населението над 18-годишна въдласт в Европейския съюз е близко до допустимия седмичен прием или е малко по-високо от него. Също така при отделни групи като вегетарианци, деца, пушачи и хора, живеещи в райони с висока степен на замърсяване, е възможно допустимият седмичен прием да бъде надвишен около 2 пъти. Поради това, ЕОБХ препоръчвапредприемането на мерки за намаляване на експозицията на кадмий.

С цел намаляване на хранителната експозиция на кадмий, през 2014 г. са определени максимално допустими нива за кадмий в шоколади и някои адаптирани млека за кърмачета.

За шоколад са установени три максимални нива за съдържание на кадмий в зависимост от съдържанието на какао. Най-строги максимални нива са въведени за млечен шоколад, консумиран предимно от деца. Колкото по-тъмен е шоколадът (т.е. с по-високо съдържание на какао), толкова по-високи са разрешените максимални нива за съдържание на кадмий. Кадмият е нормиран и за какао на прах, предназначено за директна консумация. Максимално допустимите нива на кадмий са както следва:

• млечен шоколад с • шоколад с • шоколад с ≥50% обща суха какаова маса: 0,80 mg/kg
• какао на прах, продавано на крайния потребител: 0,60 mg/kg

Тези нива се прилагат от 1 януари 2019г.

Европейският съюз внася цялото количество какао и какаови зърна, от които се нуждае. Макар, че европейското население е само 6% от световното, в Европа се консумира половината от световното количество шоколад.

С цел намаляване на съдържанието на кадмий в храните, през 2014 г. Европейската комисия публикува Препоръка (ЕС) 2014/193/ЕС , според която държавите членки следва да гарантират, че наличните мерки за намаляване на количествата кадмий в храните, и по-специално в зърнените култури, зеленчуците и картофите, постепенно се прилагат от земеделските производители и от стопанските субекти в хранителната промишленост. Оценката на най-новите данни относно наличието на кадмий в храните, събрани след прилагането на тези мерки, показва, че към настоящия момент практически е възможно да се намали наличието на кадмий в много храни, в резултат на което е приет Регламент (ЕС) 2021/1323, чиито разпоредби влизат в сила от 31 август 2021 г.

Целият материал можете да прочетете ТУК