Д-р Ирена Богоева: Какви са предизвикателствата за здравето и околната среда, представени от толерантните към хербициди сортове?
Толерантните към хербициди сортове (HTV) са сортове от култури, които са били разработени така, че да бъдат преднамерено толерантни към специфични хербициди. Във Франция, толерантни към хербициди сортове от слънчоглед и рапица се отглеждат популярно от началото на 2010 г. В променящия се регулаторен контекст и за да отговори на обществените опасения, Френската агенция за храни, околна среда, здраве и безопасност (ANSES) е провела няколко проучвания, за да оцени земеделските практики, променени от използването на HTV и да идентифицира потенциалните им рискове за земеделските производители, потребителите и околната среда. В тази публикация е представен преглед на предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолени, за да се подобри проследяемостта и наблюдението на HTV във Франция.
Защо се използват толерантни към хербициди сортове? Толерантните към хербициди сортове са такива сортове, разработени да бъдат преднамерено толерантни към специфични хербициди. Те имат предимството да позволят целенасочено прилагане на хербициди върху обработваеми площи, след като плевелите се появят.
Как са получени HTV?
HTV могат да бъдат получени чрез различни техники:
• Конвенционален избор на сортове: състои се в идентифициране на растения, които са естествено толерантни към хербициди и тяхното кръстосване със съществуващи линии
• Мутагенезата е лабораторна техника, която ускорява мутациите в организма, за да предизвика толеранси. Използват се два вида мутагенеза: - Произволна мутагенеза, която е по-стара, се състои в излагане на растението (in vivo) или някои от неговите клетки (in vitro) на енергиен източник или химичен агент, който причинява случайни мутации в генома. - Сайт-насочена мутагенеза, която е нов инструмент на молекулярната биология, използван за индуциране на мутации в целеви генни локуси.
• Трансгенеза е трансфер и интегриране на един или множество генни групи, от всеки растителен вид, в генома на друг жив организъм.
При кои култури се използват HTV? Във Франция HTV са разработени за първи път в края на 90-те години за култура цикория, след това през 2000-те за царевица и между 2010 и 2012 г. за рапица и слънчоглед, които сега представляват основната употреба на HTV. Според събраните данни земята, засадена с HTV от маслодайни семена през 2017 г., представлява 27% от площта на слънчогледа (около 160 000 ха) и 2% от площта на рапицата (около 30 000 ха). Общата площ, засадена с HTV от слънчоглед и рапица, изглежда е достигнала плато, тъй като не е нараснала от 2017 г. насам.
Кои разпоредби регулират HTV? Понастоящем няма регулаторна рамка за HTV във Франция. На европейско ниво HTV, получени чрез трансгенеза, се считат за генетично модифицирани организми (ГМО). Франция разрешава само HTV, получени чрез конвенционална селекция на сортове или чрез мутагенеза (изяснено в горния параграф). Не е разрешено отглеждането на трансгенни HTV. Европейската директива 2001/18/ЕО от 12 март 2001 г., която урежда употребата на ГМО в Европа, предвижда освобождаване от предварителната оценка на риска за организми, модифицирани чрез мутагенеза, включително HTV, използвани във Франция. Понастоящем се водят дискусии за изменение на този регламент, за да може за сайт-насочената мутагенеза да се приложат същите изисквания, приложими за ГМО.
Защо се води обществен дебат относно използването на HTV? Темата за HTV е особено сложна и силно политизирана. Това е актуален въпрос на кръстопътя между ГМО и пестицидите, отразяващ две противоречиви виждания за селското стопанство. От една страна, противниците на HTV посочват риска от повишена употреба на хербициди, тъй като плевелите постепенно развиват устойчивост към използваните вещества. Те също така критикуват липсата на прозрачност и проследимост на използването на тези сортове и считат HTV за „скрити ГМО“. Освен това те биха предпочели промяна на земеделските практики като агрономическо решение на проблемите на борбата с плевелите, вместо да насърчават интензивен модел на отглеждане на култури. От друга страна, поддръжниците на HTV ги възприемат като техническо решение, което позволява да се контролират плевелите, които присъстват в полетата (особено амброзия в слънчогледови култури, която е инвазивен вид и причинява сериозни алергии в населението), като по този начин дава възможност за рационално използване на химически хербициди.
