• Пестицидите се използват да защитават културите срещу насекоми, плевели, гъби и други вредители;
• Пестицидите са потенциално токсични за хората и могат да имат остър и хроничен здравен ефект, в зависимост от количеството и начина, по който е осъществена експозицията;
• Някои от по-старите и по-евтини пестициди могат да останат с години в почвата и водите. Тези химикали са били забранени за земеделска употреба в развитите страни, но все още се използват в редица развиващи се страни.
• Хората, които са изложени на най-голям здравен риск от експозиция с пестициди са тези, които влизат в контакт с тях при работа, в техните домове или градини.
• Пестицидите играят значителна роля в производството на храни. Те предпазват или увеличават добивите и позволяват неколкократно отглеждане на култури на една и съща площ в рамките на една година. Това е особено важно за страните с хранителен недостиг.
• За да се предпазят консуматорите на храни от негативния ефект на пестицидите, Световната здравна организация (World Health Organization - WHO) разглежда доказателства и разработва международно приети максимални нива на остатъци от пестициди в храните.
По света се използват повече от 1000 пестицида, които осигуряват наличието на храна, която не е повредена или разрушена от вредители. Всеки отделен пестицид проявява различни свойства и токсикологични ефекти.
Много от старите, по-евтини пестициди, като дихлородифенилтрихлороетан (ДДТ) и линдан, могат да останат в почвата и водите в продължение на години. Тези химикали са били забранени от страните чрез подписването на Стокхолмската Конвенция – международно споразумение, целящо да елиминира или ограничи производството и употребата на устойчиви органични замърсители. Токсичността на пестицидите зависи от тяхната функция и други фактори. Например, инсектицидите се считат за по-токсични към хората, отколкото хербицидите.
Едни и същи химикали могат да имат различни ефекти при различни дози (това е количеството химикал, предизвикало експозицията). Експозицията може също да зависи от начина на нейното осъществяване (като поглъщане, вдишване или директен контакт през кожата).
Нито един от пестицидите, които са разрешени днес в международната търговия за употреба върху храни, не е генотоксичен (разрушаващ ДНК, което причинява мутации или рак). Негативният ефект от тези пестициди се случва, само когато са преминати безопасните нива на експозиция. Когато хората влизат в контакт с големи количества от пестициди, това може да причини остро отравяне или дългосрочен здравен ефект, включително рак, както и отрицателен ефект върху репродукцията.
Обхват на проблема
Пестицидите са сред водещите причини за смърт поради самоотравяне, по-специално в страните с ниски и средни доходи. Поради присъщата им токсичност и преднамереното им разпространяване в околната среда, производството, разпространението и употребата на пестициди изисква стриктно регулиране и контрол. Изисква се също редовен мониторинг на остатъци в храните и околната среда.
Световната здравна организация има две основни цели, по отношение на пестицидите:
• да се забранят пестицидите, които са най-токсични към хората, също и пестицидите, които остават за продължително време в околната среда;
• да се защити общественото здраве чрез определяне на максимални нива на пестицидните остатъци в храна и вода.
Кой е в рискова ситуация?
Населението с най-висок риск са хората, които са директно изложени на пестициди. Това включва земеделски работници, които прилагат пестициди и други хора в непосредствена близост, по време на прилагане или веднага след като пестицидите са приложени. Общото население – хората, които не са на територията на употреба на пестициди – са изложени на значително по-ниски нива от пестицидни остатъци, чрез храни и вода.
Превенция и контрол
Никой не трябва да бъде изложен на небезопасни количества от пестициди.
Хората, разпръскващи пестициди върху културите, в домовете или в градините, трябва да бъдат адекватно защитени. Хората, които не са директно включени в разпространението на пестициди, трябва да бъдат далече от територията по време на или непосредствено след прилагането им.
Храната, която се продава или е дарена (като хранителна помощ) трябва да е в съответствие със законодателството за пестициди, по-специално с максималните нива на остатъци. Хората, които отглеждат своя собствена храна, когато употребяват пестициди, трябва да следват инструкциите и да предпазват себе си чрез носенето на ръкавици и маска на лицето, когато е необходимо.
Консуматорите могат по-нататък да ограничат приема на пестицидни остатъци чрез измиване или обелване на плодовете и зеленчуците, което също намалява други хранителни рискове, като напр. опасни бактерии.
Глобално влияние
Направлението в Организацията на обединените нации (ООН), занимаващо се с населението, изчислява, че до 2050 г. на Земята ще има 9,7 милиарда души – около 30% повече хора, отколкото през 2017 г. Почти цялото нарастване на населението ще се наблюдава в развиващите се страни. Организацията по храни и земеделие (Food and Agriculture Organization - FAO) оценява, че в развиващите се страни 80% от нужното увеличение на хранителна продукция трябва да бъде в съответствие с нарастването на населението, което се очаква да произтича от увеличаването на добивите и броя на културите, които могат да се отглеждат на една и съща територия в рамките на една година. Само 20% от новата хранителна продукция се очаква да дойде от разширяване на обработваеми земи. Пестицидите могат да предотвратят големи загуби от културите и следователно, ще продължат да играят роля в земеделието. Но, ефектът върху хората и околната среда от експозицията с пстициди са продължаваща грижа.
Използването на пестициди за производство на храни за прехрана на местното население и за износ, трябва да съответства с добрите земеделски практики, независимо от икономическия статус на страната. Земеделците трябва да ограничат количеството на пестициди, като използват минимума, за да защитят своите култури. Възможно е също, при определени условия, да се произведат храни без употреба на пестициди.
Отговорът на WHO
Световната здравна организация, в сътрудничество с FAO, е отговорна за оценката на риска за хората от пестициди – както чрез директна експозиция, така също и чрез остатъци в храната, и да препоръча адекватни мерки за защита.
Оценката на риска от пестицидни остатъци в храните се провежда от независима международна научна експертна група, т.нар. Съвместна Среща по пестицидни остатъци (Joint Meeting on Pesticide Residues - JMPR) на FAO и WHO . Оценките са базирани върху всички представени данни за национални регистрации за пестициди по света, както и всички научни изследвания, публикувани в съответните печатни издания. След оценката на нивото на риск, JMPR определя граници за безопасен прием, за да гарантира, че количеството от пестицидни остатъци, на което хората са изложени чрез приема на храни през техния живот, няма да даде резултат в негативен здравен ефект.
Приемливият дневен прием се използва от правителствата и международните риск – управляващи, като Комисията Кодекс Алиментариус (междуправителствена организация, определяща стандартите за храни) за определяне на максимални нива на остатъци (MRLs) от пестициди в храни. Стандартите на Кодекса са референтни за международната търговия с храни, така че консуматорите навсякъде да бъдат сигурни, че храната която купуват, удовлетворява приетите стандарти за качество и безопасност, независимо от това къде е произведена. Понастоящем съществуват стандарти на Кодекс за повече от 100 различни пестицида.
WHO и FAO заедно са разработили Международен Кодекс за поведение при управление на пестицидите (International Code of Conduct on Pesticide Management). Най-новото издание на тази доброволна рамка е публикувано през 2014 г. То подпомага правителствените решения, частния сектор, гражданското общество и други заинтересовани страни, относно най-добрите практики за управление на пестицидите през целия им жизнен цикъл – от производството до унищожаването.
