Д-р Марина Загорова: Общ преглед на забраните за влагане на преработени животински протеини във фуражи
РЕЗЮМЕ
Практиката на влагане на месокостно брашно (МВМ – Meat and Bone Meal) и протеини от животински произход във фуражи за животни, отглеждани за добив на храни, е известна в Западна Европа от години. В България това не е бил традиционен начин на хранене на тези животни. Подобна практика е възприета и у нас, след въвеждане на специфичното европейско законодателство в националното, приложимо към фуражи и странични животински продукти. Здравните последици за хора и животни, които произтичат от влагане на животински протеини във фуражи за селскостопански животни, са станали причина за налагане на забрани, видът и обхватът на които се е променял през годините. Основания за тези промени са изводите, направени на база на практическия опит, натрупаните данни и информация за идентифицираните опасности, тяхното характеризиране, изясняване пътищата за разпространение, механизмите за реализилане на опасностите и степента на вредното им въздействие.
След въвеждане на фуражната забрана през 1996 г., в хода на развитие на кризата с болестта „луда крава“, поради продължаващи случаи на носителство на приони при говеда, през 2001 г. се стига до решение за забрана в Европейския съюз за влагане на преработени животински протеини (PAPs) във фуражи при всички видове животни отглеждани във ферми, поради риск от кръстосано замърсяване.
От 2016 г. се наблюдават опити за преосмисляне (облекчаване) на забраната, като междувременно са натрупани много доводи „за“, но не липсват и мнения „против“ рециклиране на суровини от животински произход. Тази тенденция с времето доведе до необходимост от въвеждане на промени в законодателството, които предстои да бъдат приети в Европейския пармамент, които по всяка вероятност ще влязат в сила през 2021 г.
Аргументи за последните промени, които предстои да влязат в сила са намерени в значително понижената степен на риска, постигната в резултат от продължителен и ефективен контрол на опасността – причинителят на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (в случая, луда крава). Друг аргумент в полза на облекчаване на забраните е необходимостта от задоволяване на нуждите на нарастващия брой на населението с качествени протеини, което изисква пълноценно хранене на животни за добив на храни. Трети основен аспект е свързан с оползотваряване на възможно по-голяма част от протеините от животински произход, добивани или рециклирани по хранителната верига, чрез което се постига значително намаляване на натискът върху ограничените природни ресурси, с които разполагаме.
ПРИЧИНИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ФУРАЖНИТЕ ЗАБРАНИ
Две са причините, поради които през годините е въведена и впоследствие разширена забраната за влагане във фуражи на преживни животни на протеини от животински произход, известна като тотална фуражна забрана и вътревидова забрана.
ТОТАЛНА ФУРАЖНА ЗАБРАНА
Тоталната фуражна забрана е въведена поради разпространението на заразна болест, станалата известна като „луда крава“ при говедата – зооноза, довела до милиони засегнати животни и стотици смъртни случаи при хора, консумирали продукти от болни животни.
С категоричност е установено, че болестта „луда крава“ е аналогична по етиология с болестта Кройцфелдт-Якоб при хора. Има данни, че болестта може да възниква спонтанно, което е сравнително рядко срещано явление. По-голяма тежест се придава на векторното ѝ разпространение сред популацията говеда чрез фуражи, в които има наличие на приони – причинителите на болестта. Прионите попадат във фуражи след добавяне на месокостно брашно, получено от болни животни. Хората се заразяват при консумация на храни, добити от болни животни.
Фактът че замърсени с приони фуражи са доказано единственият вектор за разпространение на болестта сред популцията говеда, прави възможно прекъсването на веригата на зараза единствено при стриктен и ефективен лабораторен контрол за наличие на протеини от болни преживни животни във фуражи, предназначени за преживни животни. Въведената забрана за влагане на такива протеини във фуражи за преживни животни се оказава недостатъчна за спиране на разпространението на болестта: разширяването на забраната се дължи на идентифициране на опасност от кръстосано замърсяване на фуражи, предназначени за преживни с други фуражи, които по някаква причина носят приони. Забраната обхваща влагане на всички видове преработени животински протеини при хранене на преживни животни. Не липсва изключение: в млекозаместители за неотбити преживни животни се допуска влагане на рибно брашно.
Наличието на приони в мозък от говеда се контролира чрез лабораторно изследване на взети в кланица проби за евентуално наличие на приони, което е свързано с безопасността на храни.
Прионите представляват протеини, които поради мутации, имат променена аминокиселинна последователност, в сравнение с „нормалните“ им аналози. Промените в първичната структура на прионите е причина за нетипично нагъване на молекулата. Особеното нагъване на прионите според учените е резултат от промененото енергетично състояние на протеина, породено от дефектите в първичната му структура. Тази особеност води до образуване на агрегати с амилоидоподобна структура, които са с изразена токсичност за мозъчните клетки.
