инж. Светлана Савова: „Информация за научен доклад на Европейския орган по безопасност на храните относно хроничната експозиция чрез храната на неорганичен арсен“
След официално искане от Европейската комисия, през декември 2019 г., Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) изготви научен доклад, оценяващ хроничната експозиция чрез храната на неорганичен арсен (iAs) на населението на Европейския съюз (ЕС). В допълнение към това, EFSA представи общ преглед на наличните данни за съдържанието на общ (tAs) и неорганичен (iAs) арсен в храната.
Арсенът е повсеместно разпространен металоид, който се среща в околната среда в резултат, както от естествени явления, така и от антропогенната дейност на хората. В околната среда арсенът обикновено се среща като петвалентен арсен (As(V) или арсенат) и тривалентен арсен (As(III) или арсенит), както в неорганични, така и в органични форми. В естествените подземни води арсенът обикновено се появява в неорганични форми (As(III), As(V) или комбинация от двете). Органичните форми са редки във водата, тъй като са резултат от биологична активност. Органичните видове арсен, като арсенобетаин и различни арсенозахари, са най-често срещаните водоразтворими форми в морската храна, въпреки че мастноразтворимите видове арсен, наречени арсенолипиди, могат да бъдат намерени като основна форма на органичен арсен в продуктите от риба и някои водорасли. В сухоземната храна, преобладаващите форми на арсен са неорганичният арсен (както As(V), така и As(III)) и метилираните видове арсен (метиларсенова киселина (MA) и диметиларсенова киселина (DMA)).
Излагането на човек на арсен се случва по различни начини. Въпреки че е възможно това да стане чрез кожата или при вдишване, храната и питейната вода си остават основните източници за излагане (експозиция) на арсен. Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира арсена и съединенията на iAs като „канцерогенни за хората“ (група 1) въз основа на достатъчно доказателства за канцерогенност за хората (IARC, 1973, 1980). Съвсем наскоро IARC класифицира метиларсеновата киселина (MA) и диметиларсеновата киселина (DMA) като „евентуално канцерогенни за хората“ (група 2B), а арсенобетаин (неметаболизиран при хората) и други органични арсенови съединения, като „не класифицируеми“ по отношение на тяхната канцерогенност за хората“ (Група 3) (IARC, 2012).
През 2009 г., панелът на EFSA за замърсителите в хранителната верига (панел CONTAM) установява токсикологична референтна стойност между 0,3 и 8 µg/kg телесно тегло на ден, която е долната граница с 95%-на доверителност на дозата (BMDL01), която води до 1% повишаване на риска от рак на белия дроб, кожата и пикочния мехур, както и за кожни лезии (EFSA CONTAM Panel, 2009). Следващата оценка на EFSA на хранителната експозиция на арсен е публикувана в научен доклад от 2014 г. относно излагането на iAs чрез храните на европейското население (EFSA, 2014). В този доклад са налични много ограничени данни за iAs и са използвани по-различни предположения и моделиране за установяване на стойности за iAs от аналитичните данни за общия арсен (tAs). Подходът е определен като основен източник за неопределеността, свързана с оценката на експозицията, заедно с общия голям брой на цензурираните данни (left-censored data, т.е. аналитични резултати със стойности под границата на количествено определяне или границата на установяване на метода), които са повлияли за определянето на долните и горните граници.
В настоящия доклад на EFSA за оценка на хроничната хранителната експозиция на неорганичен арсен първоначално са взети предвид 13 608 аналитични резултата за iAs, сред които 7623 за питейна вода и 5985 за различни видове храни. Като цяло, най-широко представената категория храни е „Зърнени култури и продукти на зърнена основа“, по-специално ориз и продукти на основата на ориз. Пробите са събирани от Европа между 2013 г. и 2018 г. За оценка на хроничната хранителна експозиция на iAs са използвани данни за потреблението от 23 различни европейски държави и общо 44 различни хранителни проучвания (87 945 субекта). Най-висока хранителна експозиция е оценена при кърмачета, малки деца до 3-годишна възраст и други деца. Най-високите изчисления за средната хранителна експозиция при долната граница (lower bound, LB) са при малки деца до 3-годишна възраст (0,30 µg/kg телесно тегло на ден) и при горната граница (upper bound, UB) - при кърмачета и малки деца до 3-годишна възраст (0,61 µg/kg телесно тегло на ден). По отношение на 95-ия персентил, най-високите изчислени стойности на експозицията (LB – UB) са 0,58 и 1,20 µ / kg т.т. на ден при малки деца и кърмачета, съответно. Като цяло, оценките на хранителната експозиция при горната граница (UB) са два до три пъти по-високи от тези при долната граница (LB).
Средните оценки на хранителната експозиция при долната граница (LB), като цяло, са под диапазона от 0,3–8 µg/kg телесно тегло на ден на BMDL01 , установена от панела CONTAM през 2009 г. Въпреки това, за 95-ия персентил на експозиция чрез храната при долната граница (LB), максималните изчисления за кърмачета, малки деца до 3-годишна възраст и други деца са в този диапазон от стойности за BMDL01. Основните фактори, които допринасят за тези разлики при долната и горната граници (LB – UB) са някои категории храни (напр. „Мляко и млечни продукти“, „Зърнени и продукти на зърнена основа (без ориз)“ и „Плодови и зеленчукови сокове“, наред с други) с ниски стойности при LB , относително големият брой на цензурираните данни и относително високата консумация при различните възрастови групи. По отношение на различните възрастови групи, основен принос за хранителната експозиция на iAs при долната граница (LB) имат категориите храни „Ориз“, „продукти на основата на ориз“, „Зърнени култури и продукти на зърнена основа (без ориз)“ и „Питейна вода“. Специфични храни, подходящи за младото население (напр. „Зърнени храни за кърмачета и малки деца“ и „Бисквити, сухари, курабии и подобни за деца“), допринасят значително за излагането на iAs чрез храна в тази популация. При възрастното население, групи храни, като „Зеленчуци и зеленчукови продукти“ и „Риба и други морски дарове“, също са очевидни източници на iAs в определени държави.
В сравнение с научния доклад на EFSA за 2014 г., изчисленията (оценките) на хранителната експозиция на iAs са забележимо по-ниски, като изчислените максимални стойности за средна консумация и консумация за 95-ия персентил са около 1,5 - 3 пъти по-ниски за различните възрастови групи. Тази разлика вероятно се дължи на сбор от различни фактори, свързани с използваните данни за наличието и потреблението на неорганичен арсен. Сред тези фактори, използването на измерени аналитични резултати за iAs позволява по-точна и реалистична оценка на хранителната експозиция спрямо оценки, основани на предположения и моделиране за извличане на стойности на iAs от данните за tAs, които по принцип са повлияни от висока присъща неопределеност. По подобен начин, подобряването на връзката между потреблението и наличието на iAs, чрез използването на допълнителна информация (напр. описание за съставки/ технологична обработка във FoodEx2, FoodEx2 класификацията) води до по-прецизни оценки на експозицията. Оценките на хранителната експозиция в настоящия доклад на EFSA са в съответствие с наскоро публикуваната научна литература, която също използва измерени аналитични стойности за оценка на хранителната експозиция на iAs.
Приложени са различни ad hoc сценарии на хранителна експозиция, в допълнение на общия сценарий на експозиция. В някои случаи, тези сценарии показват оценки на хранителна експозиция на iAs при средни и високи консуматори, близки до или в рамките на стойностите на BMDL01 (0,3–8 µg/kg телесно тегло на ден), установени от панела на CONTAM през 2009 г. Като пример, консумацията на храни за кърмачета на основата на ориз, може да доведе до стойности на хранителна експозиция на iAs от 0,30 и 0,39 µg/kg т.т. на ден за средни и високи консуматори, съответно.
Основните неопределености, свързани с оценките на хранителната експозиция, се дължат на въздействието на използвания метод на заместване за третиране на цензурираните данни (разликите при LB-UB), на липсата на информация (консумация и съдържание) за някои хранителни съставки, съдържащи iAs, попадащи в конкретни групи храни и на ефекта върху нивата на iAs на процесите на приготвяне на храните. В настоящия доклад на EFSA са направени препоръки за подобряване на оценките на хранителна експозиция на iAs в бъдеще. Тези препоръки са фокусирани най-вече върху изискването на EFSA доставчиците на данни да представят аналитични данни, спазвайки изискванията, посочени в ръководството за докладване на мониторинга на химичните вещества, което се актуализира ежегодно (EFSA, 2020), да използват валидирани аналитични методи с адекватна чувствителност и подходящи методи за извличане за различни видове арсен, както и за допълнително проучване на ефекта от преработката/приготвянето на храната върху съдържанието на различните видове арсен в храната. По същия начин е важно да се събират данни за консумацията/потреблението, по-специално за конкретни групи от населението (напр. хора с глутенова ентеропатия (цьолиакия) и/или непоносимост към глутен), които е възможно да консумират по големи количества ориз и/или продукти на основата на ориз и следователно да имат по-висока хранителна експозиция на iAs.
В научния доклад на EFSA са направени следните препоръки:
• Аналитичните данни, предоставени на EFSA, трябва да следват изискванията, посочени в актуализираните ежегодно указания за докладване на мониторинга на химични вещества, включително данни за съставките (напр. ориз, морски водорасли и др.), за по-добро описание на анализираните проби.
• За количествено определяне на iAs са необходими утвърдени аналитични методи с адекватна чувствителност, заедно с методи за екстракция, които гарантират минимални (промяна във валентността) или никакви промени в оригиналните спецификации. Това би трябвало да доведе до по-точни оценки на хранителната експозиция чрез:
- свеждане до минимум на неопределеността, възникваща при оценките на хранителната експозиция на UB, поради наличието на цензурирани данни за определени групи храни (напр. „Храни за кърмачета“, „Преходни храни за кърмачета“, „Мляко и млечни продукти“, „Зърнени култури и продукти на зърнена основа“ (без ориз)"), „Сокове от плодове и зеленчуци ");
- получаване на по-добри данни за състава за сложни хранителни матрици, като гъби и морски водорасли.
- събиране на надеждни данни за съдържание на iAs в различни храни, по-специално зърнени култури и продукти на основата на зърнени култури, но също и в по-малко проучени храни, като храни за кърмачета, които не са на база мляко (на оризова основа), гъби, водорасли, безалкохолни напитки, алкохолни напитки и др.
• Необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере по-добре ефекта от преработката/приготвянето на храната върху различните видове арсен, присъстващи в нея.
• За определени групи от населението (напр. хора с глутенова ентеропатия (цьолиакия) и/или глутенова непоносимост) се счита, че могат да имат по-висока консумация на ориз и или продукти на основата на ориз, и за по-добра оценка на тяхната хранителна експозиция на iAs са необходими допълнителни данни за консумация.
• Необходими са подробни данни за потреблението на рядко консумирани храниа (напр. водорасли, гъби, оризови закуски/снакс), за да се получат още по-точни оценки на хранителната експозиция на групи от населението, консумиращи тези храни.
Други информации в областта на новите храни, както и оценка на риска по цялата хранителна верига може да намерите на сайта на Центъра за оценка на риска по хранителната верига: http://corhv.government.bg/
Изготвил: инж. Светлана Савова, младши експерт, дирекция „Оценка на риска по хранителната верига“ при ЦОРХВ 11.02.2021 г.
