Събития

Научно-практическа конференция „Епидемиологични аспекти на ехинококозата, лайшманиозата и дирофилариозата в България“, проведена на 22.11.2017 г. от Центъра за оценка на риска по хранителната верига

Центърът за оценка на риска по хранителната верига /ЦОРХВ/ към Министерството на земеделието, храните и горите проведе научно-практическа конференция на тема „Епидемиологични аспекти на ехинококозата, лайшманиозата и дирофилариозата в България“. Целта на конференциятя беше да се очертаят проблемите свързани с някои актуални заболявания по кучетата и да се дискутира тяхното ограничаване, профилактика и лечение.

На конференцията присъстваха представители на компетентни органи, отговорни за политиките и контрола на здравеопазването при животните и хората, на академичните среди, професионални и браншови организации, на ветеринарните лекари.

Поради широкото разпространение на паразита Echinococcus granulosus, причиняващ заболяването ехинококоза, познато на хората като „кучешка тения“, както и високата степен на опаразитеност на животните в България, специалистите и експертите, взели участие, считат че е необходимо да се преразгледа и възобнови Националната програма за контрол на ехинококозата. Данните показват, че България е на първо място в ЕС по заболяемост на хора и животни от кучешка тения. Сериозните пропуски в здравната култура на населението води до влошаване на показателите и качеството на живот на пациентите с ехинококоза. Затова е необходимо да се провежда масова и систематична информационна кампания за рисковете и предпазването от ехинококоза. Недостатъчно финансиране на клиничните пътеки за това заболяване води до неточна документация и невъзможност за последваща диспансеризация и лечение на болните.

За ограничаване на заболяването лайшманиоза при кучетата са необходими навременна диагностика и терапия. За целта е нужно провеждане на регулярни годишни информационни и обучителни семинари сред ветеринарно медицинските специалисти и собствениците на домашни любимци. Наложително е формулиране на ясни критерии от страна на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ по отношение на диагностиката и навременното обявяване на заболяването лайшманиоза по кучетата, както и изготвяне на национална програма за превенция и контрол.  

Дирофилариозата е сравнително ново за страната ни заболяване. Климатичните условия в страната ни са благоприятни за разпространение на векторно-преносимите инфекции по кучетата. Експертите предупредиха, вследствие на промените в климата, и за възможна опасност от появата на други паразито-зоонози, характерни за страни с тропичен и субтропичен климат.

По отношение на законодателството бяха направени следните препоръки:

• Задълбочаване на партньорството между Министерството на земеделието храните и горите, Министерството на здравеопазването и останалите

• органи на изпълнителната власт, имащи отношение по проблемите на паразито-зоонозите;

• Изготвяне и приемане на образователни програми за защита на животните и за запознаване с отглеждането, развъждането, обучението и търгуването на животни. Повишаване информираността на гражданите;

• Системен, интегриран и цялостен /холистичен/ подход за справяне с проблемите, породени от бездомни и домашни кучета;

• Засилване на контрола за изпълнение на изискванията на ЗЗЖ и ЗВМД, особено върху идентификацията на домашни кучета и ежемесечното изпращане на данните от ветеринарно медицинския паспорт на всяко регистрирано куче в ОДБХ и в съответната община, съгласно ЗВМД, чл. 174, ал. 4, като се има предвид, че домашните кучета са основен източник за поддържане на популацията на бездомни кучета.

 

Представени бяха следните презентации:

Цестодози при домашните кучета – трябва ли да се тревожим? Доц. Д-р Костадин Кънчев

Кистна ехинококоза при хората от Старозагорски регион през периода 2006 – 2016 Доц. д-р Борислава Чакърова

Дирофилариозата в България през погледа на един ветеринарен лекар от практиката – д-р Милен Костадинов

Дирофилариоза при хората в България, рядко но съществуващо заболяване – НЦЗПБ

ESDA GUIDELINES FOR CLINICAL MANAGEMENT OF SUBCUTANEOUS DIROFILARIOSIS IN DOGS AND CATS

ESDA GUIDELINES FOR CLINICAL MANAGEMENT OF CANINE HEARTWORM DISEASE

httpGUIDELINES FOR CLINICAL MANAGEMENT OF HUMAN DIROFILARIA INFECTIONS

Контрол на хелминтите при кучетата и котките - Ръководство на ESCCAP 01, Второ издание 2010

Ветеринарно обществено здраве (2002/2017): най-смъртоносната зооноза у нас (1988/2008) вече и при кучета (2006/2017) - проф. Илия Цачев

Нов етап в борбата с ехинококозата в България - Проф. д-р Паскал Желязков ДВМ

Анализ на законодателството и неговото изпълнение - д-р Евгени Макавеев

 

Заключения и препоръки от научно практическа конференция на тема: “Епидемиологични аспекти на ехинококозата, лайшманиозата и дирофилариозата в България“, проведена на 22.11.2017 г. от Центъра за оценка на риска по хранителната верига

Във връзка с изключителната важност на тематиката за българското общество основната цел на организираният от нас форум беше да се обменят най-новите данни за епидемиологията, разпространението, особеностите на развитие на заболяванията, профилактиката, диагностиката и лечението, като по този начин се дадат насоки на компетентните институции и обществени организации в страната, с конкретните инструменти, за да могат да създадат рамката за прилагане на устойчиви практики за решаване на проблемите в тази сфера на общественото и животинско здравеопазване.

В конференцията взеха участие 60 представители на всички заинтересовани страни – държавната администрация в лицето на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и Министерство на здравеопазването (МЗ), науката и академичните среди – от страна на БАН, Националния център по заразни и паразитни болести и НДНИВМИ^[1], професионалните и браншови организации на ветеринарните лекари^[2] и НПО^[3], имащи отношение по проблемите на профилактиката, лечението, епидемиологията на изброените зоонози.

 

Лекторите и участниците се обединиха в края на дискусията около следните основни изводи и препоръки:

Изводи и препоръки:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕХИНОКОКОЗАТА (при хората)

Като основен проблем по профилактиката, контрола и ликвидиране на зоонозите (паразитозите) в България се очерта неадекватността на клиничните пътеки по Здравната каса за диагностициране и лечение на паразитозите при хората, липсата на диагностикуми и химиопрофилактични продукти за лечение на паразитози в хуманната медицина, остра липса на квалифицирани специалисти, които да работят в тази сфера – през последните години бяха закрити 4 научни института и множество лаборатории в сферата на здравеопазването на хората и животните, както и липса на финансов ресурс от държавата.

Необходимо е спешно да се сезират институциите на най-високо ниво в България и да се предприемат незабавни мерки по отношение на ехинококозата, която е с размерите на бедствие, както и по отношение на другите две паразитози, по отношение на които нашата страна се явява ендемичен район и за които се очаква в бъдеще тяхното нарастващо разпространение и сред хора и сред животни.

Установяване на тясно сътрудничество и на централно и на регионално равнище с регулярни срещи и съвместна работа на органите на Министерство на земеделието, храните и горите и на Министерство на здравеопазването по контрола и ликвидирането на паразитозите.

Необходимо е спешна, масово и систематично провеждана информационна кампания за повишаване на здравната култура на населението в България за рисковете и предпазването от ехинококоза и други паразитози – дипляни, плакати в кметствата, площадите, и градския транспорт и медицинските заведения, образователни часове в детските градини и училищата, видео клип, който да се излъчва постоянно по основните телевизионни канали;

Необходима е и систематична образователна програма за хуманните и ветеринарните лекари за запознаване с новостите и развитието на паразитозите, които се оказват подценени опасности за здравето на хората и животните.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕХИНОКОКОЗАТА (кучешка тения):

• Във връзка със състоянието и застрашителните размери на заболяването ехинококоза при хората и високата степен на опаразитеност на животните в България, които се доближават до ситуация на бедствие и факта, че България е на първо място по тези два показателя в Европейския съюз, считаме за спешна необходимост да се стартира продължение на Националната програма за контрол на ехинококозата по хората и животните 2018 – 2028 г. като бъде одобрена от Министерския съвет и се осигури финансирането й от държавния бюджет:

• Като резултат от успешното изпълнение на медицинската част на Националната програма за контрол на ехинококозата по хората и животните 2004-2008 г. (Протокол № 24 от 24.06.2004г. на МС), се регистрира известно задържане нарастването на заболеваемостта при хората;

• През последните години се отчита намаляване на броя на заболелите хора, но това е подвеждащо, тъй като всъщност процентът на заболеваемост нараства, поради намаления брой на населението в страната;

• Поради специфичния биологичен цикъл на разпространение на паразита и тясната връзка между заболеваемостта при хората и опаразитеността при животните следва към Програмата да се включат детайлно разработени мерки за всички звена по веригата на разпространение на паразита, както и всички компетентни институции;

• Министерство на здравеопазването (Националния център по заразни и паразитни болести) и Българска агенция по безопасност на храните имат готовност да разработят програмата в сферата на своята компетентност с всички необходими реквизити;

• Изготвянето на Национална програма за контрол на ехинококозата по хората и животните и контрол на зоонозите би дало възможност на България да кандидатства за съфинансиране от Европейския съюз.

• Високата заболеваемост от ехинококоза в България сочи сериозни пропуски в здравната култура и поведение на населението, а това в условията на продължителната социално-икономическа криза води до влошаване на здравните показатели и качеството на живот на пациентите с ехинококоза;

• Необходимо е спешна, масово и систематично провеждана информационна кампания за ограмотяване на населението в България за рисковете и предпазването от ехинококоза – дипляни, плакати в кметствата и площадите и градския транспорт и медицинските заведения, видео клип, който да се излъчва постоянно по основните телевизионни канали;

• В рамките на Националната програма за контрол на ехинококозата по хората и животните или още преди нейното прилагане е наложително да бъде инвестирано във ветеринарномедицински контролни програми и скринингови изследвания на рисковите групи. Това ще спести средства от осигурителните фондове за лечение и от временната или трайна, със степен на инвалидност нетрудоспособност при хората;

• Неадекватното и недостатъчно финасиране на клиничните пътеки води до неточна документация и невъзможност за последващи химиопрофилактика и диспансеризация на болните от ехинококоза хора;

• Липсата на медикаменти за етиологично лечение на хора и химиопрофилактика значително затруднява терапията и профилактиката;

• Като перманентен фактор, поддържащ високата заболеваемост, се отчита извършваният със значителни пропуски контрол върху популациите безстопанствени и домашни кучета, най-вече в малките населени места и селата, в които се установява най-висока опаразитеност на хората и животните и те се явяват основния източник на разпространение на ехинококозата;

• Стриктна и цялостна регистрация на всички домашни кучета в нашата страна;

• Задължително (регламентирано в законодателството със съответните санкции при неспазване) и систематично обезпаразитяване на домашните кучета от всички категории, с акцент най-вече върху овчарските и ловни кучета;

• Широка просвета относно опасността да се дават сурови вътрешности от преживни животни на кучетата – информационна кампания сред фермерите и селата, в които се отглеждат преживни животни в личните дворове;

• Контрол върху нерегламентираното клане на животни в животновъдни обекти и лични дворове;

• Реорганизация на трупосъбирането и въвеждане на строг контрол;

• Реорганизация на сметосъбирането в населените места, така че отпадъците да са недостъпни за скитащите животни – било то опитомени или диви;

• Стриктно унищожаване на инвазирани кланични конфискати в екарисаж или задължителното им обезвреждане чрез термична обработка в личните дворове;

• Въвеждане на обезпаразитяване на дивите животни;

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО:

• Задълбочаване на партньорството между МЗХГ, МЗ и останалите органи на изпълнителната власт, имащи отношение по проблемите на зоонозите.

• Конкретно разписване на взаимодействието между органите на изпълнителната власт, местната власт и неправителствените организации (съгласно чл. 2 от Закона за защита на животните относно задължението на органите на изпълнителната и местната власт, съвместно с неправителствените организации, да изготвят и прилагат образователни програми за защита на животните и за запознаване с отглеждането, развъждането, обучението и търгуването на животни.);

• Изготвяне и приемане на образователни програми за защита на животните и за запознаване с отглеждането, развъждането, обучението и търгуването на животни – повишаване информираността на гражданите;

• Необходим е системен, интегриран, цялостен/холистичен/ подход за справяне с проблемите породени от бездомни и домашни кучета и в тази връзка:

  • Ускоряване на изготвянето и приемането на Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България;

  • В „Националната програма“ да залегне и състояние на здравословния статус на бездомните кучета, както и начинът за справяне с този проблем, като източник на заболявания при хората.

  • Веднага след изготвяне на „Националната програма“ да бъде изготвена Наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност

• Засилване на контрола за изпълнение на изискванията на ЗЗЖ и ЗВМД и особено върху идентификацията на домашни кучета и разпоредбата на ЗВМД, относно чл. 174, ал. 4: „Ветеринарният лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в ОДБХ и в съответната община“, тъй като домашните кучета са основен източник за поддържане на популацията на бездомни кучета.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛАЙШМАНИОЗАТА:

• Необходимо е организирането и провеждането на регулярни годишни информационни и обучителни семинари за лайшманиозата при кучетата (епидемиология, клиника, диагностика, терапия и превенция) сред ветеринарномедициските специалисти;

• Отговорници: Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), Български ветеринарен съюз (БВС), Съюза на ветеринарните лекари в България (СВЛБ),Българска асоциация на ветеринарните лекари за дребни животни (БАВЛДЖ), Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) и Ветеринарномедицинските факултети;

• Оформяне на критерии от БАБХ относно диагностиката и обявяването на заболяването при кучетата в България:

  • Отговорници: БАБХ, БВС

• Изготвяне на национална програма за превенция и контрол на заболяването – диагностични подходи и превантивни мерки:

  • Отговорници: БАБХ, БВС, СВЛБ, БАВЛДЖ, Ветеринарномедицинските факултети;

• Изграждане на постоянна Работна група от хуманни лекари, ветеринарни лекари и биолози по проблема лайшманиоза при хората и животните в името на общественото здраве у нас с регулярни ежегодни срещи под егидата на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието, храните и горите:

  • Отговорници: МЗ, МЗГ, ЦОРХВ, Ветеринарномедицинските факултети;

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДИРОФИЛАРИОЗАТА:

• Броят на заболелите хора в Европа и Азия правят дирофилариозата сериозен проблем за общественото здраве;

• Сравнително ново заболяване на България–от 1973 до 2011 г. в България има заболели 47 души в 18 области на страната, но цялата територия на страната е потенциално ендемична;

• Сериозен проблем е, че в почти всички случаи етиологичната диагноза при хора се поставя “постфактум”, т.е. след оперативното отстраняване на паразита;

• Тъй като заболеваемостта сред хората е в корелация с тази сред кучетата, може да се предположи нейното увеличаване при нарастване на броя на кучешката популация;

• При кучетата–заболеваемостта в България е от 7,75%до 15,9%;

• Голям проблем за събирането на информация е, че според съществуващото законодателство, дирофилариозата при хората не подлежи на задължителна регистрация и съобщаване, поради това и данните за страната са непълни;

• Климатогеографските условия на територията на страната са благоприятни за местно разпространение на заболяването и вероятните климатични промени свързани с глобалното затопляне, които като прогноза могат да доведат до нарастване на заболеваемостта не само от тази, но и други паразитози – ендемични в страните с тропически и субтропичен климат;

• Необходимо е организирането на систематично, непрекъснато и повсеместно образоване на хуманните и ветеринарните лекари;

• Необходими са координирани съвместни усилия на хуманните и ветеринарните лекари по контрола и профилактиката на антропозоонозите, в т.ч. и дирофилариозата по кучетата.

[1]Националния диагностичен изследователски ветеринарномедицински институт

[2]Съюза на ветеринарните лекари в България, Български ветеринарен съюз, Съюза на производители и вносители на ветеринарномедицински продукти, Асоциацията на ветеринарните лекари за дребни животни.

[3]Неправтилествено организации за защита на животните – Фондация „Четири лапи“ Блъгария и Сдружение „На ти с природата“.